Автор: Алън Дж. Купърман в The Hill. Купърман е професор в Тексаския университет

Автор: Алън Дж. Купърман в The Hill. Купърман е професор в Тексаския университет в Остин, където преподава курсове по военна тактика и ръководство на спорове.

Рядко съм склонен с президента Тръмп, само че последните му спорни изказвания за Украйна са значително правилни. Те наподобяват неуместни единствено тъй като западната публика е хранена с непрекъсната дезинформация за Украйна повече от десетилетие. Време е да се изяснят три основни момента, които демонстрират за какво украинците и някогашният президент Джо Байдън — а освен съветският президент Владимир Путин — носят забележителна отговорност за експлоадирането и продължаването на войната в Украйна.

Първо, както неотдавна бе документирано от големи криминалистични доказателства и доказано даже от съд в Киев, точно украински извънредно десни бойци започнаха насилието през 2014 година, което провокира първичната съветска инвазия в югоизточната част на страната, в това число в Крим. Тогава Украйна имаше проруско надъхан президент – Виктор Янукович, който бе спечелил свободни и почтени избори през 2010 година с огромна поддръжка от етническите руснаци в югоизточната част на страната.

През 2013 година той реши да се насочи към икономическо съдействие с Русия вместо с Европа, както бе планувано по-рано. Проевропейските деятели реагираха с най-вече мирна окупация на площад „ Майдан “ в столицата и държавни здания, до момента в който президентът в последна сметка не предложи обилни отстъпки в средата на февруари 2014 година, след което митингите главно се разпръснаха.

Тогава обаче крайнодесни бойци, ситуирани към площада, започнаха да стрелят по украинската полиция и останалите протестиращи. Полицията отвърна на огъня против бойците, които по-късно лъжливо обявиха, че полицията е умъртвила невъоръжени протестиращи. Разгневени от това хипотетично кръвопролитие, украинците щурмуваха столицата и смъкнаха президента, който избяга в Русия за отбрана.

В отговор Путин разположи войски в Крим и изпрати оръжие в района на Донбас в поддръжка на етническите руснаци, които смятаха, че техният президент е свален по недемократичен метод. Въпреки че този предистория не оправдава съветската инвазия, тя демонстрира, че тя надали е била „ непредизвикана “.

Второ, украинският президент Володимир Зеленски способства за разширението на войната, като наруши мирните съглашения с Русия и потърси военна помощ и участие в НАТО. Споразуменията, известни като Минск 1 и 2, бяха контрактувани при предшественика му Петро Порошенко през 2014 и 2015 година, с цел да сложат завършек на сраженията в югоизточната част на страната и да защитят застрашените бойци.

Украйна трябваше да подсигурява на Донбас лимитирана политическа автономност до края на 2015 година, което Путин смяташе за задоволително, с цел да предотврати влизането на страната в НАТО или потреблението ѝ като военна база на алианса. За страдание, Украйна отхвърляше в продължение на седем години да извърши този ангажимент.

Зеленски даже водеше акция през 2019 година с заричане най-сетне да приложи споразуменията, с цел да предотврати по-нататъшна война. Но откакто завоюва изборите, той се отметна, явно по-малко угрижен за риска от война, в сравнение с за това да не наподобява слаб пред Русия. Вместо това Зеленски усили вноса на оръжия от страните членки на НАТО, което се оказа последната капка за Путин.

Така на 21 февруари 2022 година Русия призна независимостта на Донбас, разположи там войски за „ поддържане на мира “ и изиска от Зеленски да се откаже от желанията си за военна помощ и участие в НАТО. Когато Зеленски още веднъж отхвърли, Путин всеобщо разшири военната си атака на 24 февруари. Умишлено или не, Зеленски предизвика съветската експанзия, въпреки че това явно не оправдава последвалите военни закононарушения на Москва.

Трето, Джо Байдън също изигра основна роля в ескалацията и продължаването на боевете. В края на 2021 година, когато Путин активизира сили по границата с Украйна и настояваше за осъществяване на Минските съглашения, беше явно, че в случай че Зеленски не отстъпи, Русия ще нахлуе най-малко с цел да сътвори сухопътен кулоар сред Донбас и Крим.

Като се има поради, че Украйна към този момент беше екзистенциално подвластна от американската военна помощ, в случай че президентът Байдън беше настоял Зеленски да се съгласи с настояванията на Путин, това щеше да се случи. Вместо това Байдън остави решението на Зеленски и даде обещание, че в случай че Русия нападне, Съединени американски щати ще отговорят „ бързо и уверено “, което Зеленски възприе като зелена светлина да се опълчи на Путин.

Ако Тръмп беше президент, евентуално нямаше да даде подобен „ празен чек “, тъй че Зеленски нямаше да има различен избор, с изключение на да приложи Минските съглашения, с цел да избегне война. Дори и Зеленски още веднъж да беше отказал и да беше провокирал съветско навлизане, Тръмп щеше да му откаже правото на несъгласие върху мирните договаряния – нещо, което Байдън неразумно направи, като съобщи: „ Няма нищо за Украйна без Украйна. “

Този ангажимент трагично окуражи Украйна да продължи войната в очакване на решаваща американска военна помощ, която Байдън след това отхвърли да даде от боязън от нуклеарна ескалация. По този метод Байдън даде на Украйна подправени очаквания и излишно удължи войната, която за последните две години лиши живота или рани стотици хиляди души, до момента в който фронтовата линия се промени с по-малко от 1% от територията на страната.

Основните контури на договорка за преустановяване на боевете са явни, даже в случай че детайлите занапред ще се договарят – както Тръмп и Путин започнаха да разискват през днешния ден в телефонен диалог. Русия ще продължи да окупира Крим и други елементи на югоизтока, до момента в който останалата част от Украйна няма да се причисли към НАТО, само че ще получи гаранции за сигурност от някои западни страни.

Тъжното е, че сходен проект можеше да бъде реализиран най-малко две години по-рано, в случай че Байдън беше обвързал военната помощ с мирните договаряния. Още по-трагично е, че каквото и спокойно съглашение да бъде реализирано след войната, то ще бъде по-лошо за Украйна от Минските съглашения, които Зеленски неуместно изостави поради политическите си упоритости и наивната си религия в безкрайната поддръжка от Съединени американски щати.

Инфо: The Hill

Превод: " Гласове "